Когато прочетох тази мислъл в misli.hit.bg, тя много ме впечатли, казах си вярно е... но се замислих и какво ни пречи да направим или правим нещата по-добри...разбрах - страхът; Страхът да не се изложим, да не се провалим; или безразличието - все ми е едно, това не ме засяга, к"во ми пука... Но дали е така? Ние имаме нужда от свобода, защото всяко нещо, което отминем без да влияем в него, то остава влияние в нас. Ако ни е все едно, когато прочетем или видим нуждата на някой до нас, ще ни става все повече все едно и един ден, ако се укажем ние в нужда просто няма да има на кого да разчитаме... Ако живеем в страхове в това какво ще кажат другите или в случай, че се обадя и си кажа мнението, ще се компромитирам, ще ставаме все по-страхливи и един ден, когато ни се наложи или прииска да изразим мнение никой не ще ни чуе, страхът ще ние парализирал. Живеем в материален и социален свят. Отминаването на болката на другите, ни прави все по-слаби към нашите собствени болки... Радвам се, че има хора, които наистина не искатда отминат нещата и да ги оставят такива, каквито са. Едино момиче в болката си написа писмо с призив за помощ на сестра си. Един мъж реши, че иска да направи нещо за това дете и създаде сайт, който събра непосилна сума за отрицателно време... Някой дари кръв без да са го молили или призовавали и спаси майка, която дори не знае на кого да бъде благодарна, че има щастието да прегърне детето си и да го обича и гледа как расте.... Такива неща са много истински - карат ме да усещам въздуха, да се докосвам до живота....